Голямата ми дъщеря порасна с още една година. Скоро беше рожденният ѝ ден. И сред всички щастливи лица, сред всички чудесни пожелания, подаръци и неизменната фраза “Леле, ама кога порасна толкова!”, се запитах има ли нещо, от изминалите години, което бих желала да променя. Не бих променила дъщеря си, естествено, защото по мое мнение е перфектна, но ми се иска през изминалите години да бях по-спокоен родител, да го давах по-лежерно, така да се каже. Ето и моите размисли:
* Ранните постижения са надценени: Щом докторите ви казват, че е всичко е наред, не се товарете с излишни размисли защо детето ви все още не може да прави това или онова. Дъщеря ми проговори по-рано от доста други деца, но в момента не е толкова бъбрива като тях. И какво като проходи по-късно от останалите? Не съм забелязала да се справя по-зле с ходенето от другите.