* Детските приятелства са подценявани: Няма да ви се размине без приятелски драми. Това важи за възрастта около 2-3 клас. Със сигурност съм била леко незаинтересована, че “Тя не иска да играем заедно.” , “Тя дружи с други и не ми обръща внимание.” или “Тя ме обиди.”. От разстоянието на времето разбирам, че е трябвало да се държа сякаш това е световен проблем, защото за дъщеря ми наистина е така.
* Претоварването е лесно постижимо. Когато си първокласник, всичко е ново и вълнуващо. “Искам на уроци по език, по танци, спорт… ” Иска ми се да бях по-разумна и да бях свела бройката до 1-2 извънкласни занимания, за да не закъсняваме постоянно за някъде.
* Спомените ще избледнеят. Винаги, когато имате възможност, снимайте. Знам, че е по-добре да трупате спомени, отколкото снимки, но спомените ще избледнеят, а снимките винаги ще гледате с умиление и ще се чудите “Кога е бил/а толкова малък/ка?!?”
* Грешките са здравословни. Оставете децата да се справят сами (доколкото е възможно) с домашните и проектите в училище. А и не само там. Не предлагайте помощ, но и не отказвайте, ако ви бъде поискана. Децата ще научат много повече от грешките си, отколкото от своите успехи.