Казвах си:
1. Няма да подкупвам децата си. Те ще се държат прилично, защото имат чудесен вътрешен морален компас, а не защото аз им казвам.
Реалността: Ще ти дам парче шоколад, ако спиш в леглото си довечера. Ще те заведа, където поискаш, ако тази нощ спиш в твоето легло.
2. Ще поддържам подходяща дистанция в тоалетната/банята.
Реалността: Повечето дни, когато използвам тоалетната/банята има поне едно малко личице, което следи всяко мое движение.
3. Децата ми няма да излизат навън несресани и с намачкани ли неподходящи дрехи.
Реалността: Миналата година голямата ми дъщеря реши, че тя има последната дума как да се облече за разходка. Резултатът – гумени ботуши в 30 градусова жега. Няма да ви описвам как ни гледаха хората. На няколко пъти дори загрижени лелки ни спираха и ме питаха не ѝ ли е топло така.
4. Няма да казвам мръсни думи пред децата.
Реалността: “Мамка му, мусаката изгоря!” А малката ми дъщеря повтаря като ехо след мен “Мамка му! Мамка му! Мамка му!”
5. Ще полагам достатъчно грижи з външния си вид, дори и след като имам деца.
Реалността: Душ на всеки 3-4 дни, ако имам късмет, разбира се. Времето ми е толкова ограничено, че вместо да отида да ми боядисат косата, по-добре да сложа кафяв маркер в корените. Проблемът е, че няма как да обясня на децата защо на мама е позволено да си шари с маркер по главата, а на тях не.