Оказва се, че всички деца се държат по идентичен начин, когато са изморени, гладни, отегчени; на родителите се пада незавидната задача да разгадаем знаците и да действаме адекватно.
Пренебрегването на гореспоменатите знаци е една от многото грешки, които родителите постоянно допускат. Именно в поправянето на тези грешки се корени успеха във възпитанието. Ето другите грешки, които родителите допускат най-често.
Настроени сме прекалено негативно.
“Не удряй сестра си!” “Не дърпай котката за опашката!” “Не крещи!” “Не късай книгите!”Нещата, които детето НЕ трябва да прави сякаш нямат край.
Поправете се! Никой не желае да отгледа дете, което не знае що е мярка, но родителите казват “Не!” толкова често, че понякое време децата просто спира да им прави впечатление и думичката губи своето съдържание. Още по лошо – забраняваме на децата да правят нещо, без да им обясним защо не трябва да го правят. Забранявайте само наистина опасните неща (като пипането на контактите и ножовете например) и започнете да казвате на детето си как искате да се държи то. Вместо “Не стой права във ваната!” кажете “Във ваната можеш да се подхлъзнеш и удариш, затова се стои седнал в нея.”
Очакваме прекалено много от децата.
Чакате реда си в банката, а детето ви не спира да говори и пее. 👿 Тъкмо мирясва за секунда и се започва отново. Защо не слуша?!?
Поправете се! Поемете ролята на учител. Почти всички малки деца не умеят да се въздържат и не са усвоили социалните маниери, които се изискват на места като банките, театрите, ресторантите, дори магазините, ако щете. Проблемът е, че родителите очакват прекалено много от децата си.
Когато детето ви наруши общоприетите норми, припомнете си, че не го прави нарочно, а от незнание и неумение да се въздържа. В този случай пляскането не е нито ефективно, нито заслужено. Постарайте се да покажете на детето как искате да се държи то. Спокойно му кажете “Аз се държа прилично и говоря тихо, защото сме в банка (библиоттека и т.н.).” Посочете какво правят другите “Виж, Кети оцветя, докато чака да му сервират обяда.” (в ресторанта). Децата са имитатори по рождение и насочването на вниманието им към нещо, което бихме искали да направят, винаги има успех. Нужно е време и търпение, за да се научат децата да се владеят.