Изпитвам огромни затруднения, когато се налага да наказвам децата си. Не става въпрос за малките провинения и наказанията им от типа “Стой си на стола”, “Иди в ъгъла” или “Сега няма да получиш десерт!”. Това са “бели кахъри”. Аз говоря за по-големи неща. За провинения след многократни предупреждения и постоянно дуднене и каране.
Проблемът ми всъщност е, че всеки път наказанията наказват и мен. А това никак не е честно! 🙁
Ето някои наказания, които “минават” пред дъщеря ми:
• Няма да играеш с … – Не само че другите родители сигурно ме мислят за … , че не позволявам на детето си да играе с тяхното, но и трябва да измисля какво да правя с щерката, която скучае по време на наказанието.
• Няма да ходиш на рожденния ден на … – Отново се превръщам в … , а и в повечето случаи съм купила вече подаръка.
• Марш в леглото! – Ако си легне рано, ще трябва да слушам мрънкане с часове. Много релаксиращо преди лягане….
• Друг вариант на горното е Марш в леглото без вечеря! – Това, признавам си, не съм го пробвала, но не мисля и да опитвам, защото цяла нощ ще се въртя и ще си мисля колко гладно и жадно е детето ми.
• Обръщам/е колата и се връщаме вкъщи. – Да бе, след като сме приготвили всичко, натоварили сме колата, сложили сме и двете деца в столчетата, да обърнем и да се върнем обратно от средата на пътя? Някой правил ли го е наистина?!?
• Няма да гледаш телевизия – Това е едно от малкото неща, които могат да ги накарат да стоят тихи и кротки и не смятам да хвърлям камъни в собствената си градина.
Пробвала съм и Отивай си в стаята! , а тя е пълна с играчки, така че … Ммм.. не и това не става… Вариант е, разбира се, да запиша истериите им и да им ги пускам като наказание, но не съм чак такъв садист, пък и това ще е още по-голямо наказание за мен – да трябва да случшам мрънкането им по два пъти.
Така че – отворена съм за всякакви идеи! 😉