Оформяме поведение, което не бихме желали да видим
Крещите ли ако изпуснете нещо? Ако някой ви препречи пътя, започвате ли с нецензурните думи? А защо тогава се ядосвате, когато детето ви реагира по същия начин?
Поправете се! Извинете се! Поведението има йо-йо ефект – ако крещите, почти сигурно е, че и децата ви ще крещят. Да, невъзможно е да сме винаги перфектни, така че, когато се случи да се “подхлъзнете”, по-добре се извинете и опитайте отново. 😉 Емоциите се контролират много трудно, дори и от възрастните, а какво остава за децата. Но казвайки “Извинявай!” показваме, че сме отговорни за своите грешки.
Представете си, че трябва да излизате, навън е зима, а дъщеря ви иска да облече къс ръкав. Как бихте реагирали? “Млъквай и се обличай!” А така ли бихте желали да реагира детето ви в подобна ситуация? Коленичете срещу нея и кротко ѝ обяснете, колко е студено навън и колко важно е да се облече добре, за да не настине. Ще видите, че ще има ефект.
Караме се на детето, просто защото прави нещо, което ни дразни
Децата ви си играят на гоненица и пищят и вие моментално се намесвате и прекъсвате играта им.
Поправете се! Бъдете по-избирателни! Често родителите се месят във всяко едно действие на децата си. Но е изморително постоянно да си “лошото ченге”. Не забравяйте, че понякога децата правят досадни неща, просто защото изучават възможностите си или пък научават нещо ново за тях. Дъщеря ми, например, днес чу нова за нея дума и я повтаряше, докато не ѝ пресъхна устата. Скарах ѝ се, когато я каза за стотен път, но после осъзнах, че не съм права и тя повтаря думата, защото за да чуе как звучи. В други случаи, децата просто търсят внимание. Затова не е зле да запомните едно просто правило, отнасящо се за такива ситуации: Щом няма опасност за детето, опитайте се да бъдете просто наблюдател. Ако се правите, че не го забелязвате, то най-вероятно то престане с безсмисленото си занимание, а вие ще сте доволни, че не сте си изхабили нервите напразно.
Само говорим, без да действаме
“Спри телевизора! Този път съм сериозна… Наистина!” Ако предупрежденията ви са вяли, децата ви ще продължават с лошото си държание.
Поправете се! Поставете граници и следете за спазването им. Повтарянето, втория шанс и преговорите внушават, че всъщност изискванията ви не са задължителни. За да научите децата си да следват правилата, нека изискванията ви бъдат ясни, а ако някой наруши правилата трябва да си понесе последствията. Ако искате, например, дъщеря ви да стане от дивана и да си напише домашното, започнете с ясни наставления – “Моля те, стани, спри телевизора и си напиши домашното!”. Ако изпълни заръката ви, благодарете ѝ. Ако ли пък не, нека има последствия – “Тогава спирам телевизора и няма да го пусна, докато не си напишеш домашното.”