Използваме “Отивай си в стаята!” неефективно.
Изпращате 3 годишното си дете в стаята му, защото е ударило братчето си, но то започва да си удря главата в пода/стената от яд.
Поправете се! Вместо да го карате да напусне стаята, нека остане, но да опита да се успокои. Някои деца се успокояват, ако го отпратите в по-тиха стая, но други го приемат като отхвърляне и положението се влошава. Освен това, по този начин не показвате на детето как трябва да се държи, а направо го отпращате. Вместо това можете да поседите тихо с детето известно време. Ако е много разстроено, прегърнете го докато се успокои. След като се успокои, обяснете му защо не трябва да се държи или да прави така. Ако не успявате да го укротите, излезте вие от стаята. Ако сте прекалено ядосани, за да го успокоите, напуснете стаята. След като ви мине ядът, обсъдете с детето поведението му и му кажете как бихте искали да се държи.
Приемаме, че това, което върши работа при едно дете, ще работи и при друго.
Най-добрия начин да се справите с мрънкането на детето си е да приклекнете срещу него, за да са на едно ниво очите ви, и да му обясните защо и как трябва да промени държането си. Лесно е да се каже, но ако детето е твърде агресивно, за да ви чуе?
Поправете се! Не мислете, че щом думите действат при едното ви дете, ще подействат и при другото. Докато при някои деца думите вършат цялата работа, при други има нужда и от действия – изключете телевизионната му игра, например. Това, че сте твърди и непоколебими с едното дете и обстоятелствени с другото, не значи, че сте непоследователни в действията си, напротив, значи че сте хамелеон и умеете да се нагаждате според ситуацията. Запомнете едно: “Наказанието трябва да е правопропорционално на престъплението и на детето.”